Два "черни лебеда" - пандемията COVID-19 и украинският конфликт, отново напомниха на 50-те водещи икономики в света за необходимостта от "самодостатъчност" в две важни области: едната е инфраструктурата, а другата - природните ресурси. Борбата за превръщане в "център на притегляне" между Атлантическия океан и Азиатско-тихоокеанския регион, която ще се засили през следващия период, изисква от държавите да разполагат със силна инфраструктурна мрежа в икономическата, политическата, военната и информационната област, пише в анализ турският вестник Сабах, цитиран от БГНЕС.
Говорим за поддържане на националните активи, като започнем от жилищната и строителната инфраструктура, включително елементи на социалната инфраструктура като болници и училища, енергийната инфраструктура, включително всички видове електроцентрали, преносни и разпределителни линии, тръбопроводи, цифрова инфраструктура, комуникационни кабели, комуникационни кули, центрове за данни и оптична мрежа, съоръжения за поддръжка на природен газ, питейна вода, електричество, канализация във всички жилищни и промишлени райони, както и транспорт и логистика, които включват и летища и пристанища.
В краткосрочен и средносрочен план ще добавим към тази огромна инфраструктурна мрежа съоръжения за съхранение на електроенергия, които ще бъдат важна част от глобалната енергийна конкуренция, съоръжения за съхранение на храни от ново поколение, които ще бъдат важна част от глобалната продоволствена сигурност, железопътни системи от ново поколение и подземни маршрути за превоз на хора и стоки.
Тъй като глобалните кризи в енергетиката и доставките на храни продължават да оказват дълбоко въздействие върху световната икономика и търговия чрез непрекъснати големи и вторични трусове, 50-те най-големи икономики в света отново осъзнаха, че един от най-ефективните начини за справяне с тези предизвикателства е наличието на "силна инфраструктурна мрежа". В този контекст фактът, че водещите световни икономики напоследък предприемат нови стъпки в тази област, преди всичко проекти, които се осъществяват чрез публично-частни партньорства, се дължи на тези основни факти.
Пакетът за инфраструктурата на стойност 1,2 трилиона долара, приет от Конгреса на САЩ миналата година, предвижда 550 милиарда долара федерални разходи през следващите осем години за подобряване на магистралите, мостовете и пътищата, както и на градския транспорт и железниците. Освен това пакетът включва също питейна вода, високоскоростен интернет и създаване на станции за зареждане на електрически превозни средства в цялата страна.
Що се отнася до Европейския съюз, виждаме пакети за подкрепа на стойност милиарди евро, по-специално за развитие на инфраструктура за спътникови системи при мобилизация на собствените възможности, развитие на цифрова и енергийна инфраструктура и подкрепа за "зелената трансформация". По подобен начин, в отговор на китайско-азиатската инициатива "Нов път на коприната", миналото лято беше обявено съвместно решение на Г-7 за създаване на инфраструктурен фонд на стойност 600 млрд. долара, който да се противопостави на проекта "Един пояс, един път".
Нека не забравяме, че докато световната икономика и политика преминават през значително преструктуриране и нова конкуренция, за да се превърнат в "център на притегляне" до 2030 г., един от най-важните стълбове на този процес е инфраструктурната конкуренция. Поради тази причина за световната икономика и политика през 2030 г. ще бъде особено важно да запази решителността си в увеличаването на инвестициите в инфраструктура.
